Преди много години,/още в миналия 20 век/ сред учениците се разпространяваше едно чудесно и шеговито стихче за обеснение в любов.Е и аз съм го получавала ,написано на картичка-валентинка...Най-после го открих в цялостния му варниант,естествено от глобалното село-нета, и сега искам да го споделя с вас.Навярно ще е непознато за някои от вас,а за тези които го помнят все още ,надявам се да предизвика лека носталгия и повод за усмивка.
Ти помниш ли кога сме расли
в едни и същи детски ясли
и още от невръстно бебе
аз влюбен бях в тебе.
Ти помниш ли едва родени
в онзи тих родилен дом
ний гледахме смутени
и разбирахме се мълчешком.
Небрежно лапнал биберон
аз те гледах и смучех,
но мойте чувства благородни
към теб тогава не разкрих.
А те напираха в гърдите,
избликваха, и май от тях
аз често пълнех пелените
на всички бебета за смях.
Да знаеш как те обичах само,
ревях от ревност, бях ти роб-
та аз преди да кажа:"мамо",
казвах:"обичам те до гроб!"
Ти помниш ли кога сме расли
в едни и същи детски ясли
и още от невръстно бебе
аз влюбен бях в тебе.
Ти помниш ли едва родени
в онзи тих родилен дом
ний гледахме смутени
и разбирахме се мълчешком.
Небрежно лапнал биберон
аз те гледах и смучех,
но мойте чувства благородни
към теб тогава не разкрих.
А те напираха в гърдите,
избликваха, и май от тях
аз често пълнех пелените
на всички бебета за смях.
Да знаеш как те обичах само,ревях от ревност, бях ти роб-
та аз преди да кажа:"мамо",
казвах:"обичам те до гроб!"
