Ако можех да отгледам детето си отново:
Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко часа и час по час да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта.
ДАЯН ЛУМАНС
:) Хубави думи. но тук се сещам за нашата "Като си пееш, Пенке, ле..."
Лоша човешка черта(не само българска явно) е т.нар. втори акъл. Сещаме се какво и как да направим, едва когато е късно за това.
Права си ,Нели...има и друга поговорка-"Подир дъжд качулка"...За жалост моя син е на 24г. и не е идеален.Навярно забързаното ми ежедневие се е отразило върху оформянето му като личност... Навярно съм била заслепена от майчинския инстинкт да го предпазя ,а в същност съм му направила "мечешка услуга".