Ти отвори очички само преди миг, а вече ти се спи. Иска ми се да отвориш очи и да ме погледнеш. Дете мое ненагледно, ангел, слязъл от небето... това е последния миг, в който сме заедно. Докато те притискам към себе си и усещам топлината на мъничкото ти телце до моето ... очите ми не могат да ти се нагледат. Ти си такова малко човече, а аз искам да видя у теб толкова много неща ... за толкова кратко време. След няколко минути ще дойдат да те вземат. Но сега сме само двамата и ти принадлежиш само на мен.
Бузките ти са още възпалени от раждането - толкова са меки и нежни под пръстите ми, като крилце на пеперуда. Веждите ти са сбърчени съсредоточено - сьнуваш ли нещо? Миглите ти са прекалено много, за да ги преброя, но искам всичките да ги запечатам в съзнанието си. Не искам да пропусна нищо от теб. Нормално ли е да дишаш така често? Не разбирам нищо от бебета - може би никога няма да се науча. Но едно нещо знам със сигурност - обичам те от все сърце. Обичам те толкова много, а няма как да ти го кажа. Надявам се един ден да разбереш. Давам те на други, защото те обичам. Искам в живота си да имаш всичко, което не съм имала аз - сигурност, съчувствие, радост и добър прием. Искам да те обичат такова, каквото си, иска ми се да се мушнеш отново вътре в мен - още не съм готова да те дам. Ако можех завинаги да те държа така и никога да не се изправям пред утрешния ден - дали тогава всичко би било наред? Не, знам, че всичко ще е наред, ако те дам, просто не очаквах, че ще се почувствам така - не знаех, че ще си толкова прекрасно и така съвършено. Имам чувството, че вадят сърцето ми на живо. Не допусках, че така ще ме боли.
Утре твоите мама и татко ще дойдат в болницата да те вземат и ще започнеш нов живот. Моля се на Бога да ти кажат за мен. Надявам се да разберат колко храбра съм била. Надявам се да ти кажат колко много те обичам, защото аз няма да съм покрай теб, за да ти го кажа сама. Вътрешно аз ще плача всеки ден, защото ще ми липсваш много. Надявам се един ден да те видя отново - но искам да пораснеш силно и красиво и да имаш всичко, което искаш. Искам да имаш дом и семейство. Искам един ден да имаш на свой ред деца, прекрасни като теб. Надявам се, че ще се опиташ да ме разбереш и няма да ми се сърдиш.
Сестрата влиза в стаята и протяга ръце към теб. Нима трябва да те дам? Усещам как сърцето ти бие бързо-бързо и най-сетне ти отваряш очи. Поглеждаш ме с доверие и невинност и сърцата ни се сливат в едно. Подавам те на сестрата. Имам чувството, че ще умра. Сбогом, дете мое - частица от сърцето ми ще остане завинаги с теб. Обичам те, обичам те... обичам те ...
Пати Хансен
