Помните ли тези стъклени топки с фигурка на дядо Мраз и сипещи се снежинки?Някога много отдавна,в моето детство, те се внасяха като подаръци от чужбина...А по магазините ни "Детмаг" имаше само куче-касичка,коте-касичка,крокодилче-касичка....все студена и ръбеста,грознооцветена и ъгловата пластмаса.Имаше само еднотипните кукли с руси коси с тъпо оцъклени стъклени очи и за момченцата-камиончета самосвали-тип "Камаз"...Това изящно изкуство се внасяше от чужбина от роднините...
Тази вечер след поредното седмично заседание на ръководството на някаква си Камара,аз вървях по една от главните улици на Бургас и минавах точно покрай един магазин,коледно окрасен и зареден,светещ с разноцветните си лампички,когато дочух детско гласче:"Мамо ,виж,стъклена топка с падащи снежинки!"
Гласче,което ме върна назад в годините...Някога видях това изящно творение на витрината на секция тип "Чайка" у една приятелка и съученичка,чийто баща пътуваше с корабите,сиреч моряк...Първо онемях,застинах в захлас пред вида на тази стъклена топка с отблясъците на слънцето в нея,после за втори път загубих дар слово,като видях палавите падащи снежинки след поклащането и...И после я пожелах-да я имам,да е моя!Молих се дълго на дядо Мраз,помолих и един татков братовчед,отсядащ често у нас,капитан първи ранг,да ми донесе такава-същата.И той обеща...Обаче след 6 месеца ми донесе комплект флумастери с 24 цвята и комплект химикали,заедно с гумичка за тях...Но не намерил такава топка...За моето детско съзнание и душа,тази стъклена топка се превърна в мистична фикс-идея,една магическа мечта...Сънувах я,как протягам ръце да я докосна и размърдам,за да видя снежинките как се сипят в нея.И как рязко тя се разпиляваше на хиляди парченца стъкло,падайки в нозете ми,преди да я хвана...
Оттърсих се от долетялия спомен под звуците на хленчещите вопли на това дете,върнало ме назад в спомените си..."Мамооо,купи ми я,тя струва само 1 левче..."-скимтеше и упорстваше детето.Озърнах се-магазин с китайски стоки за по 1 лв.Изчислих съдържанието на портфейла ми-10,15лв-тоест 15 топки,същите стъклени и не същите все пак...
Нима моята някогашна детска и неосъществена мечта и сън ,днес струваше само 1 лев?Нима мечтите ни са примамливи и силни,само когато са нещо недостижимо и нереално?Или вече станали реални и достижими, са оценени до стойността на 1 лев?
Имала съм щастието да се докосна и възрадвам на изпълнени,изстрадани мечти и цели в живота си,но имам и все още недокоснати и неосъществени...При това и докоснатите и недокоснатите все още, са доста по-важни от една стъклена топка със снежинки и дядо Мраз в нея...И все пак се почувствах ограбена и мечтата си,оная детската-сънувана и недокосната опорочена и омърсена.
Тази вечер след поредното седмично заседание на ръководството на някаква си Камара,аз вървях по една от главните улици на Бургас и минавах точно покрай един магазин,коледно окрасен и зареден,светещ с разноцветните си лампички,когато дочух детско гласче:"Мамо ,виж,стъклена топка с падащи снежинки!"
Гласче,което ме върна назад в годините...Някога видях това изящно творение на витрината на секция тип "Чайка" у една приятелка и съученичка,чийто баща пътуваше с корабите,сиреч моряк...Първо онемях,застинах в захлас пред вида на тази стъклена топка с отблясъците на слънцето в нея,после за втори път загубих дар слово,като видях палавите падащи снежинки след поклащането и...И после я пожелах-да я имам,да е моя!Молих се дълго на дядо Мраз,помолих и един татков братовчед,отсядащ често у нас,капитан първи ранг,да ми донесе такава-същата.И той обеща...Обаче след 6 месеца ми донесе комплект флумастери с 24 цвята и комплект химикали,заедно с гумичка за тях...Но не намерил такава топка...За моето детско съзнание и душа,тази стъклена топка се превърна в мистична фикс-идея,една магическа мечта...Сънувах я,как протягам ръце да я докосна и размърдам,за да видя снежинките как се сипят в нея.И как рязко тя се разпиляваше на хиляди парченца стъкло,падайки в нозете ми,преди да я хвана...
Оттърсих се от долетялия спомен под звуците на хленчещите вопли на това дете,върнало ме назад в спомените си..."Мамооо,купи ми я,тя струва само 1 левче..."-скимтеше и упорстваше детето.Озърнах се-магазин с китайски стоки за по 1 лв.Изчислих съдържанието на портфейла ми-10,15лв-тоест 15 топки,същите стъклени и не същите все пак...
Нима моята някогашна детска и неосъществена мечта и сън ,днес струваше само 1 лев?Нима мечтите ни са примамливи и силни,само когато са нещо недостижимо и нереално?Или вече станали реални и достижими, са оценени до стойността на 1 лев?
Имала съм щастието да се докосна и възрадвам на изпълнени,изстрадани мечти и цели в живота си,но имам и все още недокоснати и неосъществени...При това и докоснатите и недокоснатите все още, са доста по-важни от една стъклена топка със снежинки и дядо Мраз в нея...И все пак се почувствах ограбена и мечтата си,оная детската-сънувана и недокосната опорочена и омърсена.
