На 4 декември 2009г. се навършват 30 години от смъртта на великата и недостижимата Петя Дубарова.С този материал искам да си спомним за нея,едно седемнадесетгодишно момиче дало толкова много на нас като нация и взело толкова малко от живота...
Посвещение
Стих:Ангел Балинов Музика:Иван Ненков Дует Иван и Живка Ненкови
А сега един клип с неин стих-"ВРЕМЕ - Изтича песента като вода!"
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
Колко мъдрост и изстрадана болка,колко ранна зрялост и болезнена ранимост лъхат от тези редове на едно 17 годишно момиче!Поклон пред силата на духа и перото ти,Петя!Благодаря на съдбата и Бог,че ми дадоха шанса да се докосна реално до теб и твоя свят,благодаря и на теб,че възпя морето-нашето Черното,Бургас-нашия Бургас,любовта-вечната и неумиращата!
галерия-Дом-музей "Петя Дубарова"
Посвещение
Стих:Ангел Балинов Музика:Иван Ненков Дует Иван и Живка Ненкови
А сега един клип с неин стих-"ВРЕМЕ - Изтича песента като вода!"
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
Колко мъдрост и изстрадана болка,колко ранна зрялост и болезнена ранимост лъхат от тези редове на едно 17 годишно момиче!Поклон пред силата на духа и перото ти,Петя!Благодаря на съдбата и Бог,че ми дадоха шанса да се докосна реално до теб и твоя свят,благодаря и на теб,че възпя морето-нашето Черното,Бургас-нашия Бургас,любовта-вечната и неумиращата!
галерия-Дом-музей "Петя Дубарова"
Савлена, аз предлагам да отчитаме с по-голямо внимавие годишнините от рождението. По-обнадеждаващо е. Нищо, че народната ни традиция е друга.
Песента е прекрасна. Такава музика страшно много харесвам. Китара и смесен дует... Прекрасно!
"Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило."
Тези думи са...
Пълни са с истина за днешния ден!
Нели и рождението и ще отбележа,но аз помня онази злокобна сутрин на 4 декември,когато дойде тази грозна вест...помня и черноокото момиче с две тънки плитки,което говореше на цвичките си ,на химикала си,на бележничето си с умалително обръщение...
Хубаво ще бъде да помним и рождената дата. А ти като човек, който лично я е познавал, имаш лични спомени. Чакам и такива разкази.
Нели,не си единствена тази ,която очаква спомените ми за Петя...Аз макар и за кратък период от нейните 17 години,имах щастието да я видя в литературен,приятелски и купонджийски момент ,и в училищен -часовете по физическо споделяхме обща съблекалня...Обаче не се чувствам готова за мемори разкази за тази светиня българска!Може би ще събера сили и ще дам воля на спомените си...някой ден!