Старият капитан
Иван Ненков
Той града пресича малко след зората,
слиза при вълните в залива.
Бавно там ръждясва старата фрегата,
а откъм морето вее хлад.
Капитане, капитане,
кой така те е закотвил край брега?
Днес разбирам, капитане,
как едно море превръща се в сълза.
Помниш ли Калкута, Рио и Маями,
южните звезди под Тропика?
Някой все те вика, някой все те мами,
но времето не знае път назад.
Капитане, капитане,
кой така те е закотвил край брега?
Днес разбирам, капитане,
как едно море превръща се в сълза.
Вечер тихо влизаш в кръчмата предишна -
там сега танцуват младите.
Даже да извикаш, кой ли ще те чуе,
в миналото плува твоят свят.
Капитане, капитане,
за лулата нямаш даже грам тютюн.
Капитане, капитане,
май остави те зад борда бог Нептун.
Капитане, капитане,
зад морето беше твоят мъжки дом.
Днес какво си, капитане
Забрави и си поръчай чашка ром.
