Едно писмо очаквам от Бургас.
Във синкав плик.
И с много пъстра марка...
Донесло лунен звън от Лунапарка
и на морето утренния глас.
Над градовете литнало само,
над пътища
и пропасти случайни,
задъхано от юношески тайни,
писмо очаквам -
твоето писмо...
Да носи близка дата пликът тих.
И мургав смях
във думите да свети...
Знам, няма да са много редовете -
денят ти беше кратък като стих.
Очаквам, Петя, както други път,
писмото от Бургас
да ме зарадва...
Повярвах много рано в твойта дарба.
Последен ще повярвам
в твойта смърт.
Георги Константинов
