Ех,спомени, веч позабравени
по детски ведро усмихнати,
мигове кратки, мигове Коледни,
ту сладки, ту мило притихнали.
На вън виелица зимна фучи
и бяла е,и мокро зъзнеща,
в одаята бабина песен звучи,
молитвата свята за бъдеще.
С тихият пукот в жаравата,
в стенанията на наръч дърва,
с уханието на тиква опечена,
и с питката румена в пещта.
И топло е,и тихо е, и е приятно,
бягството към спомени,ароматно.
И парата ментова,витаеща над чая
в спомени Коледни с баба ме омая...
1.12.2009г.
