„Стара съм, късно е", въртеше се отново и отново в главата ми. Бях обезсърчена и крайно изтощена след края на брака и на адвокатската ми кариера, които настъпиха по едно и също време. Въпреки силното ми желание да стана писателка, аз се съмнявах в способността си да постигна успех. Нима бях пропиляла годините си в преследване на погрешни цели?
Бях много потисната, когато гласът по радиото започна да разказва историята на баба Моузес. Ан Мари Моузес напуснала дома си на 13 години, родила 10 деца и се трудила до изнемогване, за да отгледа оцелелите пет от тях. Борейки се за залък хляб из бедняшките стопанства, тя успявала да си осигури малко красота като бродирала гоблени.
На 78 години пръстите й се вдървили и не можела повече да държи иглата. Вместо да се остави на старостта да я победи, тя отишла в хамбара и се хванала да рисува. Върху шперплатени дъски тя създала пъстри, изрисувани с много точни детайли сцени от живота на село. През първите две години тя ги подарявала или ги продавала за нищожни суми. Но на 79 години тя била „открита" за света на живописта - останалото е вече история. Нарисувала над 2000 картини, а илюстрациите на „Нощта преди Коледа" завършила, когато била на 100 години!
Докато слушах радиото, настроението ми се промени. Щом баба Моузес беше успяла да подхване нова кариера и да постигне успех след 80-та си година, за мен също има някаква надежда след 30-та ми година. Още преди края на радиопредаването, аз бях включила компютъра си, за да се захвана отново с романа, който почти бях изоставила.
Осем месеца по-късно той бе издаден.
Лиа Крафт-Кристейн
Евала! :)
Човек не бива да се предава нито пред болестите,нито пред старостта или хорските одумки.Щом умее нещо и има дарба,щом чувства,че има сили да я покаже на света просто трябва да го направи...