Витражът е изкуство познато най-вече в Европа от романско и готическо време, но има и изключителни произведения, дело на арабски автори. В България витражи са запазени от периода на Възраждането в Роженския манастир и къщи от Мелник и Пловдив. Този вид творби се изпълняват от цветни или рисувани стъкла и са предназначени за прозоречни или други отвори в архитектурата, през които преминава светлина, тъй като основното въздействие се постига чрез различната степен на прозрачност и оцветеност на стъклата. Най-общо витражът може да се определи като мозайка от цветни стъкла и като цяло съществуват няколко класически и съвременни техники.
Витражът винаги е бил едно от най-ефектните и впечатляващи изкуства. В съвременния свят той е придобил много по-утилитарни функции, отколкото в древността.
Днес витражи се използват за преградни елементи в интериора, осветителни тела, светещи тавани, мебелни елементи и т.н., което разширява приложението на този вид изкуство и го доближава до хората, правейки го приложим във всеки вид архитектура, а не само в катедралите. В зависимост от предназначението на витража, от архитектурната среда, в която ще се помести, от желанието на клиентите и от светоусещането на художника, се предлагат различни техники за изработка на витражни продукти.
Техниката на т.н. класически витраж, известен и като стъклопис, се характеризира със съществуващите оловни връзки между отделните късове витражно стъкло. Съвременните методи за работа с тази техника се отличават само в отделни детайли от тези, прилагани в Средновековието.Като алтернативна съвременна техника за изработване на витражни произведения на изкуството може да се посочи тази, изобретена от Луис Тифани. Нейната специфики се крие в медните връзки между отделните късове стъкло, което позволява постигането на по-голяма сложност и елегантност на проекта, а също така и създаването на триизмерни /обемни/ форми.
Най-съвременната техника за създаването на произведения от стъкло е т.нар. техника на стопеното стъкло /fused glass/. За разлика от другите техники, при които се работи със студено стъкло при стайна температура, за стопеното стъкло е необходимо използване на пещ с електронен температурен контрол за управление на процеса на темпериране с изключителна прецизност. Предимството на тази техника е в липсата на метални връзки между отделните парчета цветни стъкла, а оттук и възможността за по-артистични решения. При стопяването в пещта отделните цветни късове се свързват здраво в един общ стъклен панел, чийто максимален размер зависи от големината на пещта, с която се работи.
