Измислих те. Красив, добър – неистински.
И дяволски измъчван от измислици.
Не знаех, че душата ти е с болка бременна,
ръката ти – ръка, в която никой не е вярвал.
Измислих те. Прости ми. Вярвай ми -
измислица си от началото до края.
А аз до теб бях твойта приказка,
красива от началото до края.
Измислих те.
Такъв ми трябваше -
измислена измислица.
А аз съм истинска.
Автор: Весела Йосифова
Чудесно!
Наградки за теб и двете :)
http://blagab.blogspot.com/2009/08/blog-post_17.html
Благодаря,Блага и на мен ми хареса стиха и,а наградките ти сега ще си закича.