Попаднах на едно чудесно морско стихотворение в един сайт за лично творчество.Стихотворение,което като че ли е в пълен синхрон и отразява изцяло моята юношеска влюбеност в морето и родния ми град Бургас.Ето защо си го копнах в личната страничка и искам да го споделя с вас.Ето,вижте сами:
***
Сърцето ми е мида от седеф,
затуй внезапно онемявам,
когато в тихия ми морски свят
русалки песни ми запяват.
А текста им го пиша аз,-
събрала спомени от летни стъпки
перо от гларус в летен акварел,
от розов храст прозрачни пъпки..
Ръцете ми – на лебеди криле
жадуват да напишат на небето,
че омагьосан ще е всеки мъж,
крило от лебед приютил в сърцето.
От бебе рак черупка избледняла
с надежда крия в лявата ръка,
събуждам се, не съм разбрала
русалка съм, родена на брега…
Стих: Sarabi /Юли Ана/
Сайт: http://otkrovenia.com/
снимки:http://allday.ru/
Хей Сави! Здравей мила! Наминавам само да ти пожелая много топлинка в душата! /Треч/
Здравей Сави! Вече за трети път пиша и все нещо пропускам. Наминах само да ти пожелая много усмивки и топлина в сърцето / Треч/
Тречиии,радвам се да те видя!:)))Къде се изгуби?С теб какво става?Благодаря за топлите пожелания!Да ти се връщат двойно!:)Весели и топлосърдечни християнски празници ти желая-на теб и обичните ти хора!:)
И не бъркаш...ами аз го играя шефче в блога с тез администраторски ограничения...;)