Не,няма да ви занимавам с най-популярното му стихотворение "Колко си хубава ,Господи",а с едно безименно и по-малко известно негово стихотворение,посветено на Бургас,на житейските неволи и радости на великия български поет Христо Фотев-хулен и тачен творец и бохем,въздиган на пиедестали и от завистта човешка тъй често разпъван на кръстта си от житейски грешки ...Защо се спрях точно на него ли?Ами предходния месец на 27 юли се навършиха 7 години от смъртта му.Аз поне не намерих нито ред или стих в негова чест или памет.Сега препрочитайки го преди дни,попаднало ми случайно в нета,това същото стихотворение ми въздейства като писмо от Фотев,изпратено ни от отвъдното.Но стига толкоз разсъждения,нека се насладим отново на гениалността му поднесена в брилянтна и неповторима рима.
Ето и стихотворението му:
х х х
Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защищавал
най-пустия си ден и час, и миг...
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл -
Ахил, сина Пелеев -
бих ридал.
И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак.
И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.
Но българин. И жител
на Бургас...
