Мило мое южняшко момче,
със слънчевата си усмивка
грейнала на твоето лице,
ти даряваш ме със щастие и топлина,
ти изпълваш ме със нежна доброта .
Ти умееш с думи нежни да изтриеш
болка-пареща и черна ,
спомени горчиви в моето сърце.
Ти ми даваш светлината на деня,
и нежно ме обгръщаш с пелената на нощта.
Мисълта за теб и твоята усмивка топла,
зареждат в мен енергия и двойна сила,
а сънят ми –бързокрила птица,
сега във клетка си златна,
главица под крило е свила.
стих:Савлена
