Имам си една мечта
с лодка да обиколя света,
с песен да възпея любовта,
с четка да нарисувам есента,
ала уви... не умея
с шарения свят да се слея.
И не че съм слаба или бездарна,
напротив- на бога съм благодарна,
че дарил ме е със хъс и сила
да ударя на лъжец плесник в лицето ,
къшей хляб на бедняк да предложа
и във дланите любими сърцето
си да сложа.
И какво от туй,че имала съм си една мечта
с лодка да обиколя света,
с песен да възпея любовта,
с четка да нарисувам есента?
Мечтата затова си е мечта,
за да е недостижима тя.
стих:Савлена
