Ще започна с великата мисъл-афоризъм на Самюел Колридж:"Лебедите пеят преди да умрат. Колко хубаво би било, ако някои хора умираха преди да запеят."
Защо именно с тази мисъл започвам ли?Сега ще разберете...
Много хора не знаят,че лебедите са моногамни птици,които живеят по двойки и никога не си изневеряват. Легенди се носят за прословутата вярност на лебедовата двойка. При смърт на един от партньорите самотният лебед сам слага край на живота си. Това са птиците, които тъгуват от загубата на своя другар като хората.От моногамността на лебедите и тяхната вярност един към друг идва и тъй наречената "лебедова песен" като синоним на вярност и любов.Всъщност произхода на този термин"лебедова песен" се корени във факта,че някога лебедите са обитавали тайгата,близо до Полярния кръг.Там честите зимни виелици и ледове са изненадвали свободните и волни птици.Когато единия от двойката се озовава окован от мразовитата прегръдка на ледовете,той издава странни гърлени звуци.Другият партньор приглася със стонове,наподобяващи тъжна прощална песен.Когато другарчето му издъхне и лебедовата им песен секне,той спира да се храни и топли с тялото си бездиханния труп на половинката си.Като малко доказателство за всичко това искам да споделя с вас едно стихотворение и един клип. АВТОР:Мила
ИЗТОЧНИК:http://shtyrkel.eu/
Защото бяха утрините ни, любими,
окъпани в сребро на езерна вода,
дърветата в мъгла шептяха нежно-сини,
и бисерни блестяха капките роса.
А езерото горско ласкав дом ни беше,
в чертозите на свят от твоите крила,
и всяка нощ се сгушвах в снежен пух, където,
все слушах как сърцето ти за мен туптя...
И светла беше семплата ни моногамност,
беззлобно смееха се птиците над нас,
но теб мечтах, тогава, още грозно пате,
безпаметно обичах те, за теб живях...
Проклет да бъде онзи час когато,
разпери в грациозен полет чифт крила,
и сипейки с пера дъга от водни капки,
в небето с мощен мах, прекрасен, полетя.
И гръмна гръм, и лавна куче от далече,
и падна тежко сред тръстиките във кръв,
прекършената шия не помръдна вече,
светът ми срути се с безжизнената плът.
Сега остана ми единствено, любими,
в небето, горе, да се вдигна на възбог,
криле да сложа, падайки да те достигна,
с последна песен да попея...От любов...
Защо именно с тази мисъл започвам ли?Сега ще разберете...
Много хора не знаят,че лебедите са моногамни птици,които живеят по двойки и никога не си изневеряват. Легенди се носят за прословутата вярност на лебедовата двойка. При смърт на един от партньорите самотният лебед сам слага край на живота си. Това са птиците, които тъгуват от загубата на своя другар като хората.От моногамността на лебедите и тяхната вярност един към друг идва и тъй наречената "лебедова песен" като синоним на вярност и любов.Всъщност произхода на този термин"лебедова песен" се корени във факта,че някога лебедите са обитавали тайгата,близо до Полярния кръг.Там честите зимни виелици и ледове са изненадвали свободните и волни птици.Когато единия от двойката се озовава окован от мразовитата прегръдка на ледовете,той издава странни гърлени звуци.Другият партньор приглася със стонове,наподобяващи тъжна прощална песен.Когато другарчето му издъхне и лебедовата им песен секне,той спира да се храни и топли с тялото си бездиханния труп на половинката си.Като малко доказателство за всичко това искам да споделя с вас едно стихотворение и един клип. АВТОР:Мила
ИЗТОЧНИК:http://shtyrkel.eu/
Защото бяха утрините ни, любими,
окъпани в сребро на езерна вода,
дърветата в мъгла шептяха нежно-сини,
и бисерни блестяха капките роса.
А езерото горско ласкав дом ни беше,
в чертозите на свят от твоите крила,
и всяка нощ се сгушвах в снежен пух, където,
все слушах как сърцето ти за мен туптя...
И светла беше семплата ни моногамност,
беззлобно смееха се птиците над нас,
но теб мечтах, тогава, още грозно пате,
безпаметно обичах те, за теб живях...
Проклет да бъде онзи час когато,
разпери в грациозен полет чифт крила,
и сипейки с пера дъга от водни капки,
в небето с мощен мах, прекрасен, полетя.
И гръмна гръм, и лавна куче от далече,
и падна тежко сред тръстиките във кръв,
прекършената шия не помръдна вече,
светът ми срути се с безжизнената плът.
Сега остана ми единствено, любими,
в небето, горе, да се вдигна на възбог,
криле да сложа, падайки да те достигна,
с последна песен да попея...От любов...
