"Разхождам се по безлюден път.Наслаждавам се на въздуха, на слънцето на птиците и се радвам, че краката сами ме водят.На едно място край пътя откривам един роб, който спи.
Приближавам се и виждам, че той сънува.Долавям го по думите и по движенията му...И знам какво сънува:робът сънува, че е свободен.Изражението на лицето му е спокойно и ведро.Питам се...дали да го събудя и да му кажа, че това е само сън,за да не забравя, че още е роб?Или да го оставя да спи колкото можеи да се радва макар и на сън,на таз заблуда?
- Кой е верния отговор?... - запита ме Хорхе.
Свих рамене.
- Няма верен отговор - продължи той - Всеки сам трябва да потърси своя отговор и той не може да бъде открит извън самия него.
- Мисля, че аз ще се вцепеня пред роба и ще чудя какво да правя - отвърнах аз.
- Ще ти подсажа нещичко, което поне в един случай може да ти помогне. Както си вцепенен, приближи се до роба и го погледни. Ако това съм аз не се чуди:
СЪБУДИ МЕ"
