Както си летях из небесата,
и си философствах за съдбата,
стигнах до гората прокълната,
и логично паднах от метлата.
Приземих се меко във листака
на една гостоприемна драка.
Пак ли! Не! Метлата – потрошена,
а пък и аз - тук, там понаранена.
Сръчно джобовете си прерових
и отверка вълшебна изрових.
Благославях и магии мълвях.
Да я разваля повече успях.
Дриадите ме наблюдаваха.
Джуджетата съвети даваха.
Новините летят в този край,
доведоха сатирът – полицай.
Пърхах с миглички убедително,
но изглеждах явно съмнително.
Той написа ми фиш без пощада
и заключи метлата във склада.
Седем дена след него вървях.
Ту го молех, ту заплахи редях.
Накрая останала без сила
му отправих усмивка унила.
И той някак метлата поправи,
а за глобата съвсем забрави.
Отлетях, но често фантазирам,
как отново да катастрофирам.
Автор: (usmiv4ica)
Източник: http://www.bukvite.bg/
:)ммм... вещици. Супер стихче!
Мерси,Краси,аз също харесах стихчето и си го "откраднах" в блога си!Да,вещици или самовили, или дивни чародейки,родени в преданията,митовете и легендите на езичниците...Тази тема/окултната/тайничко се прокрадва в мен понякога...Слънчев и усмихнат ден!
Ако дадеш и по една метличка ще е гот!
Нямаш ядове,Змийке!При следващо такова стихче ще прилагам и линк за атрактивна вещерска метличка,нали носи щастие и пази от уроки дома,тъй да се каже-"измита ядовете и болестите" от дома.Цунки!
Strahotno e, ami i e v moi stil :)
Ехехе,Eve Rosser, с коментара си ме върна в едно старо и позабравено време за един конкурс с една "метла". Мдм,и на мен ми допадна стиха и за това си го сейфах тук,а и заради вече споменатия конкурс.Поздрави и пак заповядай!:)
Йееее.... Много яко !!!
Браво, Супер е !!!