Дата на раждане - 17.10.1923.
Апостол Карамитев завършва ВИТИЗ през 1951, и бързо се утвърждава като театрална знаменитост в серия от романтични - "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Херцогинята от Падуа", патетични - "Маскарад", "Тревога", "В навечерието", и драматико-ексцентрични роли -
"Скандал в Брикмил", "И най-мъдрия си е малко прост", "Службогонци", "Двама на люлката", "Варшавска мелодия", "Цената", "Монахът и неговите синове", "Мария Стюарт", "Хенри Четвърти", "Кралят на книга шеста", "Еснафи".
Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, занимава се и с театрална режисура - "Машиннописци", "Аз, баба, Илико и Иларион", преподава във ВИТИЗ (Неговият студент Велко Кънев си спомня: "Той беше уникален. Нямаше разлика между това, на което ни учеше във ВИТИЗ, и това, което правеше в театъра"), участва в записите на знамените радио-пиеси като "Майка на своите деца", "Майстори", "Женитба", "Обикновено чудо" и буди сутрин децата по радиото с характерния си, топъл тембър, със занимателни приказки в сериала "Весел ранобудник".
Уви - днешните поколения не могат да видят и разберат нищо от гореизрбоеното. Преди време режисьорът Леон Даниел разказа: "Така се случи, че през последните години един млад театровед се зарови в критиките за Хамлет на Сава Огнянов. И искаше за себе си да си представи какъв е бил този Хамлет. Но не можа. Донесе статиите на мен, като на
стар театрал, да се опитам да възстановя как е изглеждал, как е играл тази или онази сцена, да си представя стила на игра... И изведнъж разбрах какво ни очаква след време, когато хората ще се питат как е играл например Апостол Карамитев. И няма да могат да разберат." За Апостол Карамитев, например, това време - уви! - дойде".
Днес по-младите могат да познават Апостол Карамитев единствено от ролите му в киното. Слава богу, че живя и работи в период, когато се правеха много български филми - и доста от тях си заслужаваше да се гледат - от наистина смешните комедии като "Специалист по всичко" и "Любимец 13", през характерните за времето "Утро над родината", "Наша земя", "Песен за човека", "Героите на Шипка", "Нощта срещу 13-ти", "Това се случи на улицата", "Двама под небето" - до върховите му постижения в "Един снимачен ден", "Рицар без броня", "Бялата стая" и "Сватбите на Йоан Асен" (цар Йоан Асен II) - все роли и филми, от които киното ни
днес е много далеч.
Ще завършим с едно откровение на Карамитев пред Северина Гьорова, написала през 1970 г. единствената засега книга за големия актьор.
"Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години. Завърших и режисура, а се захванах само с актьорска работа. И често пъти, когато трябваше да надхитрям режисьорите за да прокарам актьорскта си концепция, се
проклинах, че станах актьор. А сега, когато гледам как моите студенти се опитват да ме надхитрят, ми става и приятно, и болно, че не съм успял докрай да ги убедя в моя замисъл, че той не е станал наш общ замисъл. Но мога много добре да ги разбера".
Умира на 9 ноември 1973 г.
Помя го от филмите през детските си години,навява ми носталгия.Голям, голям !!!
Велик е !!!Аз пък имам един-единствен спомен "на живо"от детските си години и той е следния-в бургаския театър "Адрияна Будевска" имаше един спектакъл с негово участие.Тогава нямаше картички за автографи,а за целта се ползваха ония диплянки,в които на кратко се описваше сценария и действащите лица и актьори.Та с такава диплянка стиснала съм я гордо в ръчица,дебна в коридора пред гримьорната великия ни Апостол.А там народ-опашка от баби,лели,стринки като за портокали или банани.Само аз невръстен фърфълак.Като дойде време за антракта и Апостол приближи гримьорната си,видя ме ,а стадото буквално ме мачкаше и блъскаше като чучело.Доближи се до мен и ме погали по главицата.И естествено аз първа имах заветния му подпис.Лошото е обаче,че от много пренасяния насам натам,знаиш-студенство,квартири съм изгубила тази безценна диплянща-реликва.Обаче спомена е в мен и никога няма да се изгуби,поне докато дишам...