Днес е такъв ден-фатален за някои...Чета в Уикипедията-„ Денят Петък, 13-и е наричан още „черен петък“, от незапомнени времена досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първобитен страх. На тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото. Други отказват да летят със самолет, да пътуват въобще, трети отлагат покупката на жилище. Ресторанти и увеселителни заведения остават полупразни.”
Е,аз няма да се затворя в моя дом и крепост,няма да се поддам на страха-първобитен или инстиктивен...Първо –защото не мога да си го позволя финансово и като един работохолик,и второ защото не вярвам на такива поверия.Нещо повече-аз съм се убедила ,на пук на фаталистичната нагласа на околните,че за мен числото 13 носи късмет и успех.Баща ми,светла му памет, бе роден на 13-то число в петък и номерът на първата ни кола започваше с 13-ка.Та той ме научи на нещо важно:13-ката или страхът от нея е вътре в нас,в нашите подсъзнателни мисли и суеверия.Ако ние не приемем предизвикателството да се сблъскаме със собствените си страхове,каквито и амулети и обряди да си набавим или направим,не биха ни спасили...Още като ученичка и студентка не се боях да бъда №13 в списъка на първите 15 за деня ,влизащи в изпитната зала.Не се боях ,а и даже се молих да ми се падне билет №13.Защото ,не знам на какъв принцип се изграждаше комбинацията от въпроси в един изпитен билет,но той винаги съдържаше щастливото за мен съчетание от въпроси или пък просто ги знаех , та дори и еднократно разлистени.А може би съдбата е била благосклонна и милостива към мен?Не мисля...Просто не се боях или не давах вид и „почва” на страха и паниката да ме превземат.А за вас фатален ли е петък-13-и?