МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА


Българска народна приказка

В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече излязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.
Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:
- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!
Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и малко по-малко се приближил до мечката и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората.
Като се разделяли веднъж, мечката и човекът се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:
- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо.
Той не се сетил, какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:
- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.
Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.
Минало се време, човекът отишъл пак в гората на онова място, но мечката не могъл да види. Не я видял дълго време. След години, веднъж срещнал на друго място мечката. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:
- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?
Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало. Рекъл човекът на мечката:
- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!
- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива. - Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.


източник
4 Responses
  1. Jadie Says:

    Да, съвсем вярно. Цял живот си ближем раните, а накрая някой изръси нещо тъпо и се заклещи в ума ти като куршум! Не, не искам повече така. Ще тренирам да съм късопаметна и да не помня гадостите. Как ли се получава това?


  2. Savlena Says:

    Jadie,благодаря ти!Глупакът нагрубява и в безсилната си ярост тъпче,а умният с усмивка подминава,укрепва волята си и сълзата бърше,но никога не се предава!


  3. Анонимен Says:

    Може дълбока рана да направи , но лошата дума няма да се забрави.


  4. Savlena Says:

    Не,анонимен,не се забравя...тя тежи там нейде дълбоко в сърцето и го гложди ли,гложди.