Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги направят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително е на арената, чието лице е белязано от прах, от пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци, който знае какво означава да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава, който в най-добрия случай, достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.
Теодор Рузвелт
