/снимката е направена през март 2009г.-гробницата "Голямата Косматка",а бронзовата глава е на Севс-ІІІ,тракийски владетел,погребан там-4в.пр.н.е./
Ето това съм аз-Савлена от Бургас.Никът ми се роди в далечната 1996г.,когато разкрих първия си имейл.За любителите на анаграмите ще кажа ,че той е код на истинското ми име.Инак съм жена-47г.,хетеросексуална,бяла,неосъждана/пу-пу да спи зло под камък/,разведена с един син на 24г.Родена и израстнала в Бургас./виж -"Детство мое"/Понастоящем все още съм негова жителка и любителка.Учех в математическата гимназия и средата ,в която се потопих бе една амалгама на литературно и математично общество от таланти.Тогава се запознах и с великата Петя Дубарова,както и учех в един клас с двама от сегашните "БАРДОВЕ"-бургаските поети с китари-Емил и Невен.После попаднах в обществото на сухата механика,статика и висша математика на ТУ-Варна.Завърших образованието си последните две години задочно,за да си изгледам бебчето.Постъпих на работа през 1988г. в проектантската организация към Нефтохим-Бургас.В последствие тя стана фирма-АД,а ние жалки дребни съакционери с по една и две акции,както и работници-проектанти в собствения си "актив".Работим на заплати,но здраво.Лошото е ,че труда ни се оценява от ЛУКойл за жълти стотинки,но все пак работим кораво-за хляба,ами за салама?Ами ако останат стотинки....Другото с което си "вадя" дребни пари е анкетирането-доброволец към една социологическа фирма-периодично плащат по 3лв на анкетен лист.Също така съм и "експерт-оценител на машини и съоръжения" в инвестиционните проекти и обекти.Ама там хляб няма,защото няма и инвестиции в нови промишлени мощности.То стари няма...Два пъти в месеца ходя и до Камарата на инженерите проектанти,където регионалното,сиреч бургашкото ръководство взема "велики решения",Аз трябва да присъствам ,а и не само...понеже съм нещастен председател на моята браншова секция на "металистите" проектанти.Що е ламарина,профили и тям железа в Лукойл,нефтобази и други химически заводи и съоръжения ,свързани с рискови и взривоопасни продукти и ситуации, са ми професия.Поезията и музиката,прозата и топлата красота на природата и малките неща от живота са моето „бягство”и спасение от мъжкия свят и препитание,което имам.Може за някого то да е слабо и бездарно,но това е моето тайнство,в което давам воля на нежната си душа и лирично сърце .Инак в живота съм сурова,търпелива и взискателна-към себе си и околните,защото миг невнимание и пропуск,води до бум,тряс,гръм и половината Бургаска област в пламъци и дим,а хората?Тях просто няма да ги има...А и да няма гърмежи,пак нечие невнимание и слаба компетентност биха довели до изтравяне на природата-флората и фауната ни,както и акваторията на моренцето ни.
Обаче си я обичам професията,почти колкото морето и Бургас.Знаете ли-при всеки нов обект и задача,приемам предизвикателството като нов ребус или теорема за доказване.Защото наистина са разнообразни и специфични задачките ни. Одеве се върнахме с група колеги от Нефтобаза Росенец,където в нашето си Черно море,на 5 метра от брега, видях познайте какво-бели лебеди,само дето не можах да ги снимам по отблизо-забранено е.Утре преди обеда пак ще ходя и ще се опитам скришно да ги щракна с телефончето си,но по-отблизо...ако са все още там.А сега бягам ,че ще ми дърпат ушите!
/бялото петънце,на фона на морската шир са лебедите,а в далечина се виждат пирсовете и част от резервоарната база/
Ето това съм аз-Савлена от Бургас.Никът ми се роди в далечната 1996г.,когато разкрих първия си имейл.За любителите на анаграмите ще кажа ,че той е код на истинското ми име.Инак съм жена-47г.,хетеросексуална,бяла,неосъждана/пу-пу да спи зло под камък/,разведена с един син на 24г.Родена и израстнала в Бургас./виж -"Детство мое"/Понастоящем все още съм негова жителка и любителка.Учех в математическата гимназия и средата ,в която се потопих бе една амалгама на литературно и математично общество от таланти.Тогава се запознах и с великата Петя Дубарова,както и учех в един клас с двама от сегашните "БАРДОВЕ"-бургаските поети с китари-Емил и Невен.После попаднах в обществото на сухата механика,статика и висша математика на ТУ-Варна.Завърших образованието си последните две години задочно,за да си изгледам бебчето.Постъпих на работа през 1988г. в проектантската организация към Нефтохим-Бургас.В последствие тя стана фирма-АД,а ние жалки дребни съакционери с по една и две акции,както и работници-проектанти в собствения си "актив".Работим на заплати,но здраво.Лошото е ,че труда ни се оценява от ЛУКойл за жълти стотинки,но все пак работим кораво-за хляба,ами за салама?Ами ако останат стотинки....Другото с което си "вадя" дребни пари е анкетирането-доброволец към една социологическа фирма-периодично плащат по 3лв на анкетен лист.Също така съм и "експерт-оценител на машини и съоръжения" в инвестиционните проекти и обекти.Ама там хляб няма,защото няма и инвестиции в нови промишлени мощности.То стари няма...Два пъти в месеца ходя и до Камарата на инженерите проектанти,където регионалното,сиреч бургашкото ръководство взема "велики решения",Аз трябва да присъствам ,а и не само...понеже съм нещастен председател на моята браншова секция на "металистите" проектанти.Що е ламарина,профили и тям железа в Лукойл,нефтобази и други химически заводи и съоръжения ,свързани с рискови и взривоопасни продукти и ситуации, са ми професия.Поезията и музиката,прозата и топлата красота на природата и малките неща от живота са моето „бягство”и спасение от мъжкия свят и препитание,което имам.Може за някого то да е слабо и бездарно,но това е моето тайнство,в което давам воля на нежната си душа и лирично сърце .Инак в живота съм сурова,търпелива и взискателна-към себе си и околните,защото миг невнимание и пропуск,води до бум,тряс,гръм и половината Бургаска област в пламъци и дим,а хората?Тях просто няма да ги има...А и да няма гърмежи,пак нечие невнимание и слаба компетентност биха довели до изтравяне на природата-флората и фауната ни,както и акваторията на моренцето ни.
Обаче си я обичам професията,почти колкото морето и Бургас.Знаете ли-при всеки нов обект и задача,приемам предизвикателството като нов ребус или теорема за доказване.Защото наистина са разнообразни и специфични задачките ни. Одеве се върнахме с група колеги от Нефтобаза Росенец,където в нашето си Черно море,на 5 метра от брега, видях познайте какво-бели лебеди,само дето не можах да ги снимам по отблизо-забранено е.Утре преди обеда пак ще ходя и ще се опитам скришно да ги щракна с телефончето си,но по-отблизо...ако са все още там.А сега бягам ,че ще ми дърпат ушите!
/бялото петънце,на фона на морската шир са лебедите,а в далечина се виждат пирсовете и част от резервоарната база/
Хубава си аз мислех само едни ученически да пусна ама блутото изчезна и сега чакам парички да паднат одгоре че може да ми мернете фасона.И снимки като по младичка, хитра съм/ не бе нямам пресни.
Руми,цунки мила!Абе стара риба и жена няма,бе!Кви са тез комплекси?Да си пожелаем ли Дядо Коледа да ни донесе новичко блутут или пък цифров апарат?Щото и аз харесвам разни неща и ме е яд,че телефончето ми е със слаба камерка,а има толкоз красотички дето искам да запечатам.
На лаптопа изчезна трябва да се води на ремонт 30 лв ,а пък слаба не слаба ще снимам с телефона.
Усмихната и открита жена! :)
Хареса ми! Стискам ти ръката!
Злати,благодаря ти!:)
Савлена, поздрави и от мен! Радвам се да те видя и разбера повече за теб. :)
Лебедите се виждат като се увеличи снимката.
Аз трудно свиквам/асимилирам, когато по-късно видя физическите лица на виртуалните си приятели, събеседници,познати.
:) Сега ще си едновременно и лицето от тази снимка, и малкото момиченце с големите очила, и цветето/слънцето на лилавата ти блуза.
Целувки!
Много ми е приятно!
Нели,Глокси и Морт-приятно ми е и на мен.Някак си хубаво е и по-топло става на душата ,когато видиш отсрещната страна-лице и душа.Впрочем обичам детските лица-от тях грее чистота и неподправеност,което в прочем не ми е никак чуждо.:)
Прекрасна си! Прегръщам те и те поздравявам за прекрасните творби- винаги вълнуващи! Дерзай напред!
Благодаря ти,Ваня и ти си един красив и топъл лъч за мен!
хубава двойка сте с владетеля :-)
Мислиш ли,Aria?Неее,аз съм простосмъртна от топла кръв и плът,и най-вече душа...знам от къде идвам,къде се намирам и на къде вървя!Усмивки в деня и нощта ти желая!
Ник ли? А аз бях сигурна, че това ти е истинското име, макар, че ми изглеждаше необичайно :)
Много приятна и лъчезарна си!
Хубав ден ти желая :)
Аквичка,той с годините и присъствието ми в разни форуми и сайтове ,така ми е залепнал на гърбинката,че от ник стана приятелско название и обръщение на много приятели,дошли от виртуала и преминали в рела .А и на мен взе да ми харесва все повече...Мерси за пожеланията и признанието.Всички сме лъчезарни и носим индивидуалния си заряд в себе си...просто понякога ни трябват мъничко смелост и подкрепа от приятел,за да го покажем и изразим.Усмихнат и плодоносен ден и на теб!