Една по една


Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.
Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата.
Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:
— Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш...
— Хвърлям морските звезди обратно в океана.
Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.
— Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?
Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:
— Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен
"Пилешка супа за душата"
4 Responses
  1. Jadie Says:

    Здравей, Савлена! Моя милост ще ти е на гости често и ще обменяме мисли и идеи. Желая ти прекрасен и спокоен ден- другото е на мейла ти!


  2. Savlena Says:

    Jadie,сърдечно ти благодаря!Винаги си ми добре дошла и дано успея да те "нагостя" с нещо интересно и нежно-лирично ,или пък комично и за напред!Лек и слънчев ден и на теб!


  3. Jadie Says:

    Поздравявам те с новия ми постинг- написах го за теб, дано ти хареса!


  4. Savlena Says:

    Благодаря ти,Ваня!Сега ще надзърна и "у вас".