/сутрешен тост/
Винаги ,след всяка разразила се жестока морска буря, настъпва тихо и слънчево утро,там на брега на морето.Настъпва едно такова безветрие и тишина...Само ласкавите вълни на морето от истинското Приятелство нежно отмиват сълзите на брега .И пак там върху лицето на брега са останали само следи-строшените черупки от раковините , както и захвърлените целенасочено злобно и безпощадно слова-охлюви и мидички.Инак кресливите гларуси,мълчаливи наблюдатели на среднощната вандалщина,продължават да ровят в останките от нощния пир.Лепкави етикети-епитети като мърляви водорасли,досущ раздрани дрипи , валят се и ленниво полюшват грозотата си по повърхността на морето .Същото онова море-вечното и кристално чистото, наречено Приятелство.То е толкова ласкаво,мъдро и древно,почти колкото света...То умее с ласките си да отмие и отнеме болката на брега, а също и да изтрие следите от вандализма среднощен на лъжеприятели и „доброжелатели”, запечатали се върху брега .Само едно не умее-да изтрие срама от самите тях в собствените им души и съвести...
Да пием за морето на Приятелството-истинското и вечното,това което не те предава или продава,това което не те наранява и потъпква с хули и обиди, а напротив в миговете тежки те подкрепя и с искрената си обич те зарежда и лекува!
http://vbox7.com/play:12b750a0 с най-добри пожелания tres1
Tres 1,сърдечно ти благодаря!