Ах, морето... ах, морето в мен остава

Помните ли моята вчерашна автобиографична статия „Да свалиме маските”?Там аз на бързо щрихирах един период от живота си-гимназиалните си години/МГ "акад.Н.Обрешков"/ и допира ми до личности,които днес не са богати на финикийски знаци,а с малко по-духовни ценности и ...приятели и фенове.Такива дето са вечни и неувяхващи във времето .Двама от тях са Емо и Невен.Не,че и от другите ми съученици и приятели няма достойни хора,за които да пиша...Но тези две момчета,а те за винаги ще си останат за мен такива независимо от олисялото „високо чело” на единия –Невен и белите жички в буйните коси на другия-Емо,са моето друго „тайнство” в живота и също така едно малко бягство от грозотата на живота,от напрегнатото и динамично ежедневие.Аз знам кога точно ще свирят в читалище „Фар” всеки последен петък от месеца,както и клубовете ,в които евентуално ще имат участие.Когато мога,едно телефонно смс-че от приятел и съученик ме известява-мен и останалите, и съм там с тях-моите момчета –приятели и съученици.Понякога съм водила и тайфа от колеги и съмишленици-любители на наше родно българско и нечалгарско изкуство.А когато не мога...ами преглъщам с мъка и очаквам другия месец.Сега бих искала да ви предложа този клип,направен явно от любителски телефон или апарат.Знам ,че не е перфектен звука и картината,но те независимо,че са страхотни певци,инструменталисти и поети,също не са професионалисти-перфекционисти.Всеки от тях си има своята професия,с която прехранват себе си и семейството си.Но те са истински и самородни таланти и надявам се времето да докаже това,както впрочем обикновено става...