Ж.О. Фрагонар. "Четяща млада жена"
Публикувам това разказче с една единствена цел-да окуража творците аматьори,ония тихите и скромните,плахи и неуверени в своите истински дарби и талант.Нека рискуват,нека продължават да творят и да не се огъват пред нищо и никого!
Някои от най-значимите литературни постижения са били предшествани от окуражителните думи или постъпки на любим човек или на верен приятел. Ако не беше неговата изпълнена с вяра съпруга София, може би името на Натаниъл Хоторн нямаше да се нареди сред най-великите имена в литературата. Когато Натаниъл със сломено сърце се прибрал в къщи, за да каже на съпругата си, че е некадърник и са го уволнили от работата му в една митница, тя го изненадала, като възликнала радостно.
— Сега — казала тържествуващо тя, — ще можеш да напишеш книгата си!
— Да — отвърнал мъжът неуверено, — но от какво ще живеем, докато я пиша?
За негово изумление, тя отворила едно чекмедже и извадила значително количество пари.
— Откъде, по дяволите, си взела тези пари? — възкликнал той.
— Винаги съм знаела, че си гениален — казала му тя. — Знаех, че някой ден ще напишеш шедьовър. Така че всяка седмица от парите, които ми даваше за домакинството, аз спестявах по мъничко. Тук има достатъчно за една година.
В резултат на нейната увереност се появил един от най-великите романи в американската литература: „Алената буква".
Найдо Кюбейн
Не случайно хората казват, че зад всеки успял мъж, стои една силна жена! :)
Добро утро,Злати!Така е и си мисля,че процесът често е двупосочен.И до силните жени има по един силен мъж-приятел,но не само физически...:)
Подкрепата на близък човек е почти толкова важна, колкото и написаната творба за успеха и самочувствието на твореца.
Jadie,нека лекинко го завъртя,а?Двойно по-сладка е радостта и сладостта от успеха на едно произведение,както и самочувствието му,когато са родени в страданията на твореца,но и подкрепян и обичан от приятел и любим човек...Тогава му и поникват крилата Пегасови...:))