/in memory/
Преживе на майчицата ми свята,
онази ,която живота дари ми
и сега кротко спи под земята ,
стих до сега не съм посветила,
но тя отдавна греха мой е простила.
Кротко и любещо ,нежно ме гледа
от снимката черно-бяла и бледа…
Чертите любими с годините вече
смехът и,гласът и,ръцете, отдавна
за мене са мил спомен далечен….
Учудващо нещо е май паметта човешка?
Поглеждам се бегло в огледало отсреща…
В чертите,в бръчките строги
пълзящи по челото плавно,
и в белите жички в косата си даже,
в чертите свои нейните често откривам,
нещо повече –все повече с годините бавно
винаги нея в себе си ще преоткривам!
автор:Савлена
2008г.
