Ах, морето... ах, морето в мен остава

Поводът за тази статия е наближаващия празник 1 ноември –Ден на народните будители и статията на Руми-„Да се събудим”.

ПРОСВЕТА-каква хубава българска думичка!Лично на мен ми въздейства като сноп лъчи,светлина.Сноп вливащ се и огряващ директно моята душа и сетива.А за вас?А за децата ви?
Някога,преди много лета,когато аз бях ученичка ,нещата бяха толкова чисти и простички.Чисти,като ослепително бялата якичка на престилката ми,простички като пламъчето в очите на всяко дете,успяло да прочете, сричайки първите си думички за „отличен”.Тогава училището бе нещо свято .Тогава то бе храма на Просветата,а Учителите-неговите доброволно отдали се жрици.Защо казвам това ли?Ами нямаше частни уроци за „отличници”/освен за изостаналите деца по здравословни причини /.Нямаше побой и изнудване по коридорите .Нямаше овчо бездушие и безхаберие в класните стаи.Нямаше го и страхът у учителите от съкращение на персонала,поради закриване на училища.
Имаше само една жажда за познание,умело посята,захранвана и напоявана от добри и всеотдайни учители.А сега имаме двустранната липса на интерес и немощни напъни от страна на т.нар.учители да задържат бройката на учениците си,за да не закрият паралелки и училища.
Имаше библиотеки и читални,където всеки от нас събираше зрънце по зрънце знание и го превъплащаваше под формата на домашна работа ,съчинение или реферат.И всичко това доброволно и с ентусиазъм -по детски.Ентусиазъм,умело събуден от добрия Учител.А сега никой не купува ,чете или отваря един архаичен предмет ,наричан още книга или буквар,а сега -книжен носител.
Имаше Читалища,където децата с различни дарби и интереси се занимаваха и развиваха –всяко в своята област и талант.А сега има компютърни зали и безразборно ровене в чичко Гугъл,че и в порно сайтове....
Имаше извънкласни кръжоци, в които всеки от нас допълваше практическите си умения и познания по любимия си предмет.А учителят , водещ тези занятия, нямаше „ценоразпис” на услугите си, а само съвестта и личното му отношения бяха стимул и мерило за труда му.Сега имаме едно понятие-т.нар.СИП-свободно избираем предмет.Часовете по същия този СИП са най-рядко посещаемите часове от учениците .
Доста неща са се изменили от тогава.Техническият прогрес и нововъденията в живота ни постепенно изместиха тежестта и авторитета ,както на училището,така и на учителя .Естествено има и други фактори-държавна политика и отношение към тази професия и дейност,но сега няма да ги коментирам.Нека поясня все пак,че съм далеч от мисълта,че днес изобщо няма учители от оня тип по онова време. „Последните мохикани” са тук някъде около нас,има ги все още.Те все така тихичко и скромно продължават да посаждат и поливат семенцата на познанието и любовта към просветата в детските души.Нека им помогнем да останат такива ,нека им отдадем почитта си и уважението към делата им.