Из “Правилата на живота” на Хорас Джаксън Браун
-Прощавай на себе си и на другите.
-Не се предавай. Чудеса стават всеки ден.
-Забрави, че “така правят другите”.
-Научи се да разпознаваш дивите цветя, птиците и дърветата в твоя роден край.
-Научи се да слушаш. Понякога шансът чука много тихо на вратата.
-Когато предприемаш нещо не се тревожи, че нямаш достатъчно пари. Ограничените финанси са благодат, не проклятие. Нищо друго не може да даде такъв тласък на творческите ти импулси.
-Стреми се към съвършенство, но в разумни граници.
-Давай на хората втори шанс, но никога трети.
-Не предприемай нищо, когато си ядосан.
-Бъди най-големия оптимист и ентусиаст, когото познаваш.
- Не забравяй, че човек изпитва най-силна емоционална потребност да бъде оценен.
-Отпусни се. Почини си. Освен някои въпроси на живот и смърт, нищо друго не е така важно, както изглежда на пръв поглед.
- Не изгаряй мостовете си. С изненада ще установиш, че се налага да преминаваш една и съща река много пъти.
-Не казвай, че нямаш достатъчно време. Всеки ден разполагаш с точно толкова часове, колкото са имали на разположение и сляпата педагожка Хелън Келър, Луи Пастьор, Микеланджело, майка Тереза, Леонардо да Винчи, Томас Джеферсън и Алберт Айнщайн.
- Бъди храбър и решителен. Когато преценяваш живота си, повече ще съжаляваш за онова, което си пропуснал, отколкото за това, което си направил.
- Не си губи времето с колективни обсъждания. Новите, благородни, променящи света идеи винаги се раждат от усилията на един-единствен човек.
-Бъди нащрек за големите проблеми. Зад тях се крият големи възможности.
-Ожени се по любов.
С някои от нещата не съм напълно съгласен :
- Да бъдеш храбър и решителен означава ли да си нещо като комарджия ? Реителността, храбростта и риска се разхождат по една тънка като бръснач граница на която можеш да избалансираш, но много за кратко.Ако започнеш много да опитваш с баланса вероятността да се порежеш нараства неимоверно много.
- не си губи времето с колективни обсъждания.То вярно хубаво е всеки индивид да се изявява като личност, но когато съществува в обкръжението на доста други като него ще се наложи да се съобразява и с останалите, а тока се извършва с комуникацията - изслушване, обсъждане и единодействие, за да има ред. Колкото до идеите променящи света те наистина се появяват в една глава - независимо чия е, но ако не срещнат разбиране и съмишленици със сигурност там и ще си останат!
Анонимен,и аз съм за тъй модния израз "работа в екип" и до колкото зависи от мен го прилагам.Защото,да, една идея родена в една глава е може би само стъпка към ново откритие,но една идея огледана и обсъдена от много глави се преражда в откритие или нововъдение.После защо свеждаш храбростта и решителността само и единствено до риска на комарджията?Ами ако е животоспасяващо?Ако е жизнено важно за другиму?Пак ли така ще го наречеш-ходене по ръба?