Аз знам ,че утре от болка
ще пулсира моето сърце...
Аз знам ,че утре няма да си с мен,
ала какво от туй?
Нали сега си до мен ?
Нали дъхът ти топъл
сутрин гали моето лице?
Нали вечер с ласки
ме даряват твоите ръце?
Нали нощем притихнала
и сгушена във теб,
долавям ритъма на твоето сърце?
Не, няма равносметка в любовта!
Даряваш нежност,топлина
и утроена ти се връща тя...
Загребваш обич с пълни шепи
от моето сърце,
обгръщаш ме с нежност,
галиш с пръсти финни
моето лице...
Не, не се боя от УТРЕ!!!
Та нали душата ми ,
като ракла стара,
спомена от ДНЕСКА
дълбоко е скътала !
автор:Савлена
в памет на един скъп за мен човек,
написано в нощите между две морфинови инжекции
