Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.
Как искам все да бъде като мене —
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.
Това море за мене е светиня —
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.
автор:Петя Дубарова
из стихосбирката и "Аз и морето"
