На фона на тази нежна музика и красиви фотоси от този вълшебен клип,мисля,че би импонирало едно мое стихотворение,писано някога през 1997г.,което не е озаглавено спомени,но е пропито със спомени от една среща,един разговор и много емоция.
Нечакана, случайна среща ни събра,
внезапен допир на сломените сърца,
и за миг в опустошените души
пожар стихиен в нас се разгори.
Пожар от спомени- метежен и пречистен,
пожар с годините и грижите подтискан.
Вулкан на отколе позабравени-
ласки нежни,погледи, трепетни слова...
Водопад от истини изстрадано- горчиви
със сила страшна върху ни се изля.
Чувствата свенливо-плахи, мечти,усещания
нови неуверени и бавни в нас покълнаха,
уют душевен, отдавна позабравен,мечтания
и лъч човешка топлина,нежно ни обгърнаха.
автор:Савлена
някъде през есента на 1997г.
