/на баща ми-In memory /
Шест месеца болката по теб в сърце си таях,
шест месеца сълзите горчиви преглъщах ,
и тъгата в лъжливо веселие успешно превръщах
ала да забравя обичта ми към тебе за миг не успях!
Знам,че сега би ми казал –
„Горе главата!Ти си моето мъжко момиче!”
Да,ти ме създаде,ти ме научи
смело съдбата в очите да гледам ,
паднала, да ставам и от страх да не тичам,
лъжата да мразя и живота да обичам!
Знам също ,че ти си някъде там на небето
и гледаш ме с обич строго под вежди,
че днес съм тъжна и малко различна,
но това е от болка по тебе,
инак от утре
пак на „твоето мъжко момиче”
ще заприличам !
автор:Савлена
/минути преди панахидата/
на 28.11.2007г
