ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ ТИКВЕНИЯТ ФЕНЕР?


Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в джоба си, там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джек го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.

Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълчица. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джек, за да стигне ябълковото клонче, Джек бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът повиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джек още десет години и изобщо няма да му вземе душата.

Най-накрая Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джек на прага на преизподнята. "Не мога да взема душата ти" - казал той, изпълнявайки обещанието си. "Къде тогава да отида?" - попитал Джек. "Там, откъдето си дошъл" - отговорил дяволът. Наколо бил непрогледен мрак... Джек помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света.
Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада - за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие. Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа.
В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които после поставят свещи, изрязват от ряпа и картоф, а в Англия - от цвекло. В Америка местната тиква играе прекрасно ролята на Джек Фенера.

източник:http://margaritta.dir.bg/
4 Responses
  1. frog'n'roll Says:

    Интересно е. :)

    Обаче имам спомен от детството ми (преди около 30 г, когато прикованият българин не беше и чувал за Хелоуин). През лятото дядо ми, бог да го прости, редовно ми дълбаеше динени фенери, които правеха фурор в махалата. :)


  2. Savlena Says:

    Мдам,и аз имам такъв спомен ,но от кратунки-шарени и издълбани със свещичка вътре.


  3. kenkal Says:

    Динени фенери и ние си правехме. И моите деца също ги обичаха, но никой не ги е свързвал с прокълната душа. Нищо страшно не виждахме в тях, само по-романтична и задушевна ставаше махленската седянка в прохлата на летните вечери, когато ни светеха няколко динени фенера.


  4. Savlena Says:

    Нели,динени фенери не сме правили,защото си бе живо разточителство от към сладък материал,но не се съмнявам,че е било красиво и задушевно.