Сърцето ми е като платноходка-
черупка крехка само за двама,
мъничка,опърпана и не голяма.
Местото твое там с години е освободено,
чакан и неистово желан ,за теб то е отредено…
Ала защо ли винаги остава празно
и до кога ще е така несподелено?
Аз ли много бързам да го запълня?
Ти ли тъй бавно плуваш към мене….
внимателно и леко,лодката да не обърнеш?
Или пък свише все тъй ни е отредено –
един със друг да се привличаме
и слепи в самотата си да тичаме…
автор:Савлена
1982г.
