или малък разказ/хвалба-жив човек съм все пак:)/ за един мил,неочакван жест от непознат приятел
Помните ли преди време споделих с вас една интересна статия за поверията свързани с намирането и съхранението на конска подкова в дома.Подковата,за да е силна и заредена,тя трябва да е намерена или подарена , истинска и автентична, стара и древна.Тогава една събеседничка и единомишленичка от „Свежо”-Албена, вярваща в това поверие,ми разказа,че в двора им има заровено „имане” от подкови,тъй като дядо и е бил ковач.Всъщност ето какво тя ми сподели:
”И двете са много стари. Моят дядо е подковавал коне и дворът ни е пълен с подкови. Голямата я намерих, като садих едно дръвче, а малката ми я дадоха, като копаха канал.”
И така къде на шега,къде на истина ние с нея си разменихме няколко реплики и имейла и тя самичка ми предложи да сподели с мен своето наследствено имане, подарявайки ми едната от двете скъпи подкови.Скъпи,защото първо са древни и автентични,заредени с добри сили,както гласи поверието,и второ –намерени са в двора,т.е. носят още повече късмет.Но в крайна сметка не толкова поверието и заряда им е важен.Най-важното според мен е,че това са две реликви,запечатали майсторлъка и труда на дядо и .В този ред на мисли те са една нишка и своеобразна следа,доказателство за съществуването на нейния мил родственик .Да споделиш това богатство с непълно непознат,да изявиш сам желание от цялото си сърце да разделиш ,условно казано,късмета и духа ,който носят тези две подкови с мен-напълно непознатата-ето това ме трогна.И макар,че от петък 30 октомври ,съм горда притежателка на малката подкова,която по-долу ще видите на снимката,все не намирам достатъчните слова да изразя своята благодарност и гордост от този неочакван , но мил жест от страна на Албена.Благодаря ти,Албенче!
Отдавна не помня такъв мил жест и ценен подарък ,почти от детската си възраст,който да ме е оставял без дар слово.Дори сина ми ,виждайки сълзите в очите ми,се притесни в първия миг за здравето ми,но после като видя малката безценна подкова-реликва в ръката ми и знаейки моята свръхемоционалност,с ентусиазъм даде своя принос и идея да я поставим веднага над входната ни врата.А той рядко показва такава готовност от раз.Обикновено ми се налага доста агитационна и "еквилибристична" дипломация от моя страна,нали ми е типична "Везна".../"да бъда или не?":)/ Преди това обаче я заснехме с камерата на мобилния апарат,така че качеството на снимката не е кой знае какво,но става.И накрая още веднъж : Благодаря ти,Албенче!Дано се утрои щастието и късмета в дома ти,споделен с мен-непознатата приятелка!
Помните ли преди време споделих с вас една интересна статия за поверията свързани с намирането и съхранението на конска подкова в дома.Подковата,за да е силна и заредена,тя трябва да е намерена или подарена , истинска и автентична, стара и древна.Тогава една събеседничка и единомишленичка от „Свежо”-Албена, вярваща в това поверие,ми разказа,че в двора им има заровено „имане” от подкови,тъй като дядо и е бил ковач.Всъщност ето какво тя ми сподели:
”И двете са много стари. Моят дядо е подковавал коне и дворът ни е пълен с подкови. Голямата я намерих, като садих едно дръвче, а малката ми я дадоха, като копаха канал.”
И така къде на шега,къде на истина ние с нея си разменихме няколко реплики и имейла и тя самичка ми предложи да сподели с мен своето наследствено имане, подарявайки ми едната от двете скъпи подкови.Скъпи,защото първо са древни и автентични,заредени с добри сили,както гласи поверието,и второ –намерени са в двора,т.е. носят още повече късмет.Но в крайна сметка не толкова поверието и заряда им е важен.Най-важното според мен е,че това са две реликви,запечатали майсторлъка и труда на дядо и .В този ред на мисли те са една нишка и своеобразна следа,доказателство за съществуването на нейния мил родственик .Да споделиш това богатство с непълно непознат,да изявиш сам желание от цялото си сърце да разделиш ,условно казано,късмета и духа ,който носят тези две подкови с мен-напълно непознатата-ето това ме трогна.И макар,че от петък 30 октомври ,съм горда притежателка на малката подкова,която по-долу ще видите на снимката,все не намирам достатъчните слова да изразя своята благодарност и гордост от този неочакван , но мил жест от страна на Албена.Благодаря ти,Албенче!
Отдавна не помня такъв мил жест и ценен подарък ,почти от детската си възраст,който да ме е оставял без дар слово.Дори сина ми ,виждайки сълзите в очите ми,се притесни в първия миг за здравето ми,но после като видя малката безценна подкова-реликва в ръката ми и знаейки моята свръхемоционалност,с ентусиазъм даде своя принос и идея да я поставим веднага над входната ни врата.А той рядко показва такава готовност от раз.Обикновено ми се налага доста агитационна и "еквилибристична" дипломация от моя страна,нали ми е типична "Везна".../"да бъда или не?":)/ Преди това обаче я заснехме с камерата на мобилния апарат,така че качеството на снимката не е кой знае какво,но става.И накрая още веднъж : Благодаря ти,Албенче!Дано се утрои щастието и късмета в дома ти,споделен с мен-непознатата приятелка!
