Поводът да напиша тази статия е едно предаване по един български тв канал-„Размяна на съпруги”.Идеята на това предаване е експериментална размяна на половинките в две семейства за седмица време.До тук нищо лошо и нередно,освен май комерсиалния характер на тв идеята,гонещ висок рейтинг от скандалите и зрелищата в нашето бг битие и ежедневие.Идеята в този експеримент е чрез тази размяна на партньорите,всеки да види грешките в поведението си и комай да извлече поука ,да намери верния път към другия . Просто нямам думи,а и намерение в момента да описвам грозотата,обидите и болката ,бликаща и заливаща зрителя от /не/човешкото поведение и речник в последното им предаване/1.11.2009г/. Както и да е,спирам с анализа на тази телевизионерска хрумка.Просто искам да споделя с вас напиращите в мен въпроси:
Защо ,ние като нация,стигнахме до тук-от телевизионния екран да ни показват колко сме оскотели и озверели?Защо се скъса нишката между сърцата и душите ни,като партньори-„в добро и в зло, докато смъртта ни раздели”?Къде изгубихме пътя и вярната посока към доброто и сговорно,сплотено и единно българско семейство?И защо трябва чрез екрана цял един народ да ни гледа униженията и болката от проблемите,да прави дисекция на чувствата ни и мотивите за постъпките ни?Ами децата ни?Те какви са-зрители,участници или жертвите на тази евтина показност?
В крайна сметка нали именно те-децата са попивателната на нашите грешки и огледалното им отражение в бъдещето...Нека се замислим поне за миг,миг преди да стоварим вулкана от тежките думи и обиди , с какво „наследство” ги даряваме.Нека се замислим и за цената на това „наследство”.
