А ето и второто разказче от Ирена Бочева:
"Морето в този ден беше толкова спокойно, че и „мравките вода пиеха", както казват несебърските рибари. Лодката беше простичка, рибарска, без претенции за нещо особено, но на чуждестранните туристи се промотираше като „яхта". И ето, че най-накрая попаднах на борда на прословутата яхта, която в крайна сметка се оказа едно поочукано корито с мърляво платно, подвизаващо се за сметка на това по родното черноморие под гръмкото име „Нептун". Обаче и аз, и останалите на борда се радвахме като деца. Беше едно от онези колективни мероприятия, които организираме в края на сезона. Покани ни Коста, капитана на кораба. Толкова смях и вятър имаше в тези сини очи. Миналото лято се влюбил. В рускиня естествено. Качила се на борда и повече не слязла... Другият пък - Владо - заклет ерген, капитан на „истински" кораб, обикаля света по цяла година, после се връща в родната страна да профука и изпие спечеленото. С нас му се събираше пети ден на маса, откакто се е върнал от поредното дълго пътуване. Звънне ли му някой - вдига телефона и свирва отривисто с уста, след което се чува веселяшката реплика: „Льохаме на Таляна"... А ние наистина локаме на Таляна - знаменитият местен ресторант на брега на морето, където ни сервират току що уловените рибки в чинийка, наредени като танцьорки от „Мулен Руж" - всички еднакви по големина, извили главички в една посока, само дето не играят кан-кан.
Третият помощник-капитан гледа с премрежен поглед и от време на време закачливо ни намига, сигурно под действието на узото, което под сянката на лозницата се пие с такова удоволствие... Нижат се морски истории една след друга, коя от коя по-забавна.Увлекателно разказват и тримата, Владо обаче си е баш майстора на краткия разказ, с онзи типичен моряшки жаргон и цветисти псувни, дето действат като стръв - таман се разсееш и той вкара нещо уникално, дето не си го опитвал и ти пак лапваш като шаран. Гъделичкат ни шеговитите му въдички, превиваме от смях, а скорците от висящата клетка ни гледат учудено - сигурно задето вдигаме повече шум и от тях.
Денят преваля, морето трепти и блести, окъпано цялото в слънчеви зайчета. Улисани в разговори не усещаме как се свечерява и идва време да отплаваме обратно...
По-късно вечерта, докато прехвърлях наум слънчевите мигове от деня, осъзнах, че тези капитански истории са си чиста проба моряшки фолклор... забил котва на брега на детството, отплавал надалеч, събрал истории от много земи и морета, за да се завърне отново тук, на родния бряг да омайва слушателите, зажаднели за малко екзотика... пъстра плетеница от разни случки, мръсни вицове, дочути в кръчмата на някое пристанище, приключенски книги от юношеството, легенди, стари рибарски истории, разказвани по време на дългите пътувания... и всички тези нишки оплетени в една мрежа, вързана майсторски с моряшките възли на хумора. Мрежа, в която невинният слушател се оплита като лефер, подлъган от неустоимия аромат на зелен хайвер..."
автор:Ирена Бочева
източник:тук
