Самотна тъжна гара,пуст перон,
мълчиме двама в сумрачния вагон,
задушно тихо е,дими цигара,
продрънкваш леко на своята китара.
Май трябва да си кажем стоп
на сърцата ни безумния галоп?
Ти тръгваш надалеч,аз оставам,
не мога и не искам на таз цена
да те притежавам.
Път,учение,кариера,музика ,мечти
туй всичко ми е първо!-прошепна ти
А аз какво съм?-едвам се сдържам.
Стисвам зъби и сълзите си удържам.
Минаха години в живот самотен
ти бе вече европеец с титла и престиж,
аз все тука си останах-на перона/остров/
доживотен,
в очакване на теб,усмивката и твоята китара
пред мен да се явиш.
И стана чудо,веднъж се ти прибра,
заби сърцето лудо,устата онемя.
Обади се,излязохме,но вече трима-
аз клетвата погазих и рожба вече имах!
Играхте с него весело и дълго,
песничка му пя и гъделичка го.
Улавях в очите ти въпроса смътен-
не,не е той твой/образ и подобие/
мой си е-скъп дар от вятъра попътен!
автор:Савлена
2009г.
