Кученца за продан


Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан." Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента —казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал.
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има
нужда от някого, който да го разбира.

Дан Кларк
"Пилешка супа за душата"
6 Responses
  1. Jadie Says:

    Разчувства ме. Обожавам кученца. Имах най-сладкия пекинез, който почина преди година от старост и не мога още да го прежаля. Имам и две котки, но като че ли чакам някакъв знак отнякъде и се надявам скоро да се появи "моето куче". Дали?


  2. Savlena Says:

    Jadie,ще ти призная и аз имах булонка.Взех я преди много години за другарче на сина ми,при липсата на братче или сестриче,а и с възпитателна цел-да се научи да се грижи с любов за живо същество.Постепенно пухкавата рижава топка стана най-важния и обичлив член от нашето семейство.Обаче се разболя и умря.Годината бе 1994г.Трудно ,но го прежалихме...Сега не съм сигурна,че бих се решила отново на такава стъпка,макар много да харесвам и кученцата и котетата.А за другото ще ти пиша на мейла...


  3. Прекрасен разказ...
    Много силен...
    Благодаря ти, че го сподели с мен...


  4. Savlena Says:

    Злати,аз ти благодаря ,че тук се отби и за миг дори ти е станало топло и приятно на душата!:)


  5. Jadie Says:

    И моето куче, като твоята булонка беше взето с възпитателна цел за дъщеря ми- едно дете е, тогава беше на 6 годинки и го обикна като братче. А аз си го гледах като детенце. 10 години по-късно и вече без него чувствам ужасна празнота...Дъщеря ми иска друго куче, но аз се дърпам. Не мога пак да страдам и засега храня уличните кучета и ги водя на ваксини. Но не е като да ти е в къщи и в краката ти, и да те посреща....


  6. Savlena Says:

    Абсолютно,Jadie!Част от домочадието става и не мога да си го позволя- нова раздяла не сега ,не още...