Някога преди н-на брой години,
момченцето ми мило цвете подари ми
подаде ми го със ръчицата си бледа ,
ала сбъркало го бе със слънчогледа.
И не ,че в него няма красота и стил
но той за себе си друго бе открил.
Каза ми житейски мъдро:
-”Мамо, виж!Усмихнал се е,като жив!”
-„Но сине,до преди миг той бе жив,
а сега е само стрък откъснат и красив...”
А той упорит, отвърна ми твърдо:
-„Да,мамо, стрък е само той,но е щастлив!”
-„Защо?”-попитах аз
-„Защото от слънчовата обич е бил огряван,
и от небесната водичка е бил напояван !”
Простичко, по детски тъй синчето ми отсъди
над въпросите житейски и човешките присъди.
автор:Савлена
2009г.
То много от големите трябва да вземем пример от детските "присъди" и доста неща ще са вред .Те имат чисто сърце!
Да,сърцето и съвестта на детето са чисти като сълза.Интересното е,че винаги намират свой си логичен отговор на нещата.