За тебе явно аз съм тежко бреме,
такова дето мисълта и сърцето
трябва неочаквано да възприеме,
открехвайки вратата си на битието.
Нима пред тебе аз със нещо съгреших,
и в стих чувствата си внезапно споделих
нагазвайки във твоите света –светих
и сънят,спокойствието твое наруших?
Прости тогава на мен и на сърцето,
че втурнах се в света твой където,
нежеланата,нечаканата аз-промяна
плаша те и без покана няма да остана!
Заспивай ,скъпи,ти сега в сън вълшебен,
сънувай фирмата и суетата покрай тебе,
но вече сигурно е знам-лъч светъл,нов
съм за теб,но ти все пак не си готов!
1995г.
