Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.
"Постой" - по пеница бразда
бе кратка негова следа...
Току се кораба затули
и огън-сълза из очи
полекичка се претъркули.
Светът - море... И нявга що ли
след мене тук ще поличи
от преживените неволи?
автор:П.К.Яворов
източник:тук
