Случвало ли ви се е да имате усещането за една обреченост,за една безпомощност да спрете хода на събитията около вас и пряко засягащи ви като личност и човешко същество-крехко и чупливо,издайнически податливо на чувствата и емоциите си?
На мен доста често напоследък...Стискам зъби и пробуждам мъничкото останала ми свободна воля,преглъщам сълзите си и се насилвам да се шегувам,да лепна усмивката на лицето си,но сърцето?То тупка безпомощно и капе с ей такива капки кръв.Поводът да напиша тези споделени мисли е болезнената липса в ежедневието ми на един човек-приятел,събеседник от скайпа,съветник в живота,па макар и дистанционно.Той стих ми посвети някога за мене може би?Не,не е починал...Пу,пу,пу-да спи зло под камък!Просто времето ,ангажиментите ни,както и други фактори ни разделиха и раздалечиха моментите ни на споделяне и виртуална близост.И не ,че нямам приятели от реала,но тази виртуална полуанонимност ни прави по-свободни в мислите си и по-лесно споделяме и неизказаното инак в реала.Този контакт за мен бе целебен и зареждащ,а и се появи в един жизненоважен момент от живота ми.Знам отлично теоретичния постулат,че няма случайни неща и,че всеки един от нас има своята роля и място за самите нас ,в израстването ни и себеопознаването ни.Знам също ,че няма нищо вечно и константно.Дори самата природа се мени...Но...носталгията по сладките мигове на бъбрене и споделяне ме души и пълни очите ми със сълзи.Обаче освен мъдрите му съвети,топлите спомени в смях и автохумор със самите нас,останаха ми снимките му и една песен от филма „Kill Bill” на Тарантино-„Flower of carnage”.Помня как изгледахме заедно филма той на неговия комп,а аз тук в България на моя и как в края на всяка от сериите, сядахме на скайпа и коментирахме,съпреживявахме.Сега,когато изчезне със седмици и месеци/работата му изисква да пътува доста и за дълго,все пак борба за оцеляване в чужбина/,той пак е с мен мислено,а аз слушам песента и като на филмова лента се нижат пред очите ми хубавите ни моменти.Ето за това исках да споделя...за моментите и нещата,които не са ни подвластни,които не можем да променим и подчиним,които усещаме ,че се изплъзват през пръстите ни като песъчинки,но все пак топлят и ти дават сили да продължиш,да очакваш ,да се надяваш...да е жив и здрав и пак да се докоснем виртуално.
Разбирам те добре и ти съчувствувам, защото ми е до болка познато. Всеки път си казвам Няма да се привързвам, но....
Поздрави, хубава неделя и се усмихвай :)
Аквичка,благодаря ти..."всичко е добре,когато приключи добре"-клише е,но е вярно!Човекът се обади и усмивка цъфна в моята душа.Инак денят ми почва с една огромна чаша кафе,малка компенсация и старт след досреднощните ни скайпи разговори.Весел и спокоен неделен ден и на теб!:)))